В 6:00ч. на 14.09.07г./Кръстов ден/ започна да ме боли корема на различни интервали.Бяхме в майкини на гости и аз изчаках майка да тръгне на работа,защото доколкото бях чувала майката небило хубаво да знае кога дъщеря й ражда.Може да са бабини приказки,но все пак нищо не и казах да не я притеснявам.Обадих се на наблюдаващия ми гинеголог и тя ме извика в болницата.Тези контракции са оказаха потготвящи се и си ме изпрати в къщи да чакам на спокойствие самото раждане.В 18:00ч ме приеха в родилното.Бях се настроила да раждам нормално,но в последствие се установи,че се налага секцио,защото бебето са му започнали да се губят тоновете.И така в 20:45ч се появи на бял свят едно прекрасно съкровище-момиченце тежащо 3,250 и 50 см голямо.Никога няма да забравя когато й чух първия плач.От радост и аз се разплаках,защото моето малко дете е вече на белия свят и ще мога да я гушна.

След преключване на операцията и настаняването ми в стаята ми донесоха бебето да го видя.Тя беше най-прекрасното нещо,което виждах в моя живот.Дай боже на всеки такава радост.За жалост цялата радост от появата на нашата принцеса таткото я изпита на работа.Само той си знае как е изкарал тази смяна,защото той ме остави в болницата и замина и всичко научаваше по телефона.

В крайна сметка майка беше с мен на моето раждане и ми помагаше първите 3мес.в отглеждането на бебка.

Възтанових са бързо от операцията,защото бях чувала каквили не страхотии за секциото.За радост всичко при мен мина добре.